1.Svetoslav Emilov Vitkov

Какво правят българските политици?

Апр. 20 2016
(0) коментара
  • Facebook
  • Twitter
  • Google+

Или “Приказки от 1001 нощ” по Шехерезада…

 

Непознат господин отправи въпрос на стената ми във Фейсбук:

 

 – Какво направи ти, Витков, като политик?

 

Замислих се, а в сравнение с кой български политик какво направих или не съм? Веднага в съзнанието ми изплуваха физиономиите на министър Москов от ДСБ (РБ) и министър Калфин (АБВ) с реформите им. Здравната не само, че не се състоя, а се превърна в здравен фарс, клонящ към безумие, докато социалната реформа на г-н Калфин доведе дотам, че се увеличиха годините за пенсия и се намалиха броя на изплатените заплати при пенсиониране…

Какво направи новият лидер на ДСБ, г-н Радан Кънев, освен интервюта за това дали подкрепя ГЕРБ или не, защо ДСБ се нарича сама опозиция, а на практика е в управлението с Герб и какъв проект би направил в дясното пространство…

Какво направи лидерът на СДС и министър на икономиката в правителството на Герб – г-н Лукарски, считам, че не само аз не знам, но едва ли и той знае, освен че в министерството повечето служители са роднини и приятели… Какво направи лидерът на „България на гражданите” и министър на образованието и вицепремиер по европейските въпроси в правителството на Герб – г-жа Кунева, освен последната изцепка на г-н Зеленогорски за забраната за къмпингуване на открито. Така и не разбрах каква инициатива или проектозакон, е прокарала Кунева, освен това, че като вицепремиер по европейските въпроси, очевидно ги е оправила всичките, след което сега се захвана и с образованието, в ролята на негов министър. Което е напълно нормално, предвид предстоящото наливане на финансови средства в сферата, в усвояването, на които заместникът й, г-н Даниел Велчев (екс образователен министър), е доказан специалист.

Какво направи лидерът на Атака, г-н Волен Сидеров, освен хулиганските му изцепки около и в Натфиз. А може би, точно там му е мястото? Значимото, с което ще го запомним бе ролята му на „златен пръст”, за да го бъде правителството на Орешарски…

Какво направи г-н Валери Симеонов и НФСБ, освен, че се коалираха с ВМРО и г-н Каракачанов, (които преди това се коалираха с г-н Бареков, за да може г-н Джамбазки да стане евродепутат) и обявиха Патриотичен фронт? Управляват с Герб и последната им визия за България е, да се върне военната служба и казармите. При положение, че военната база отдавна е разрушена и парите, които трябва да се наливат за строене на казарми, няма откъде да се вземат, а младите българи, масово напускат страната…

Какво направи г-н Доган и ДПС? „Соколът” отнесе от лидерския пост г-н Местан, а той след като излезе от укритие, побърза да обяви създаването на нова партия, според думите му, нямаща нищо общо с финансиране от Турция и носи звучното име „ДОСТ”, което на български не значи нищо, но на турски значи „приятел”…

Какво направи другарят или господин Михаил Миков и БСП? Новият лидер на столетницата се втурна в саморазправа с опонентите си в БСП, които застрашаваха позицията му и се появява в телевизионни интервюта, в които говори почти едно и също, за това какво са съсипали Герб и как България изчезва…

Какво направиха г-н Борисов и Герб? Управляват. Г-н Борисов доказа, че умело успява да лавира в политическите игри и в края на мандата си, с известно право ще прехвърли негативите от управлението на Герб върху министрите от други партии – Москов, Лукарски, Калфин, Ненчев и Кунева, а докато будните граждани скачат за правото си на свободен къмпинг, правителството тегли милиарден кредит след кредит…

В резюме, считам че работата на българските политици основно се изразява в политическо говорене по медиите, под формата на интервюта. Приказки от 1001 нощ, с нулева полезност, докато практическата работа се извършва от администрацията – бюрократи с многогодишен опит и експертност, с устойчивост към политическите рокади по върховете.

Затова, ако имате предвид, че не обикалям медиите… сте прави. Ще ме видите рядко в телевизионни интервюта и то, предимно да защитавам себе си или партията от нападки, предвид стремежа на статуквото да бъде неглижирана Глас Народен.

Относно работата ми,  ето какво направих като политик и лидер на Глас Народен:

В общ план, удържах партия Глас Народен да не се превърне в нечий пореден политически проект и запазих целостта и чистотата й, като не позволих до този момент да влезе в коалиции и не допуснах зависимости от олигархията и от други партии, като така Глас Народен създаде собствено лице в политическото пространство. Дадохме на местните структури време и самостоятелност, която да ги образова политически и дисциплинира партийно, като активните членове се превърнаха в устойчиви кадри, а тези с нечистоплътни намерения, напуснаха.

От интернет партия, Глас Народен се превърна в реална политическа партия, преминала през 4 политически избора, с устойчив електорат, изградена и поддържана мрежа от местни структури, с инициативи и политики в сферата на реално постижими и изпълними каузи.

След почти три години последователна работа дойдоха и първите резултати:

 

Глас Народен влезе в местната власт чрез общински съветници и кметове – общо 19 общински съветници, 2-ма заместник-кметове и 1 кмет.

 

Сега конкретно за мен:

Избрах трудния път на себеобучението като влязох в Столичния общински съвет, вместо да стоя отстрани като лидер на Глас Народен и да давам напътствия и интервюта. Считам, че отстрани положението не може да бъде контролирано, а СОС е умален модел на Парламента и функционира сходно, така че работата ми в него ще ме научи на това, как реално работи системата, как се сформират инициативи и какъв е пътя за осъществяването им.

Инициативите, които успях да прокарам, заедно с екипа на Глас Народен в Столичния общински съвет ще намерите в този вестник. Единственият ми коментар за тях е, че двама общински съветника от 61, трудно могат да променят курса на водената политика в Столична община, но от друга страна можем и осъществяваме реални, по-малки, но достижими каузи. И ще завърша с това, че ние от Глас Народен не се вземаме толкова на сериозно, колкото останалите български политици, а се отнасяме сериозно към работата си, което е по-важно.

Нали?

Продължаваме.