Позиция на ПП Глас народен относно някои текстове в Закона за храните

Драстично ще намалеят глобите за производителите и продавачите на генномодифицирани храни.

Промените са залегнали в Закона за храните, който вече е одобрен от Министерския съвет – глобите за пускане на пазара на храни с ГМО без разрешение от Министерството на земеделието и без специално обозначение на етикета, както и за влагане на ГМО съставки в храни за деца, са от 2000 до 4000 лв. и от 4000 до 6000 лв. за юридически лица. Досега санкцията беше от 25 000 до 35 000 лв., а за юридически – от 50 000 до 70 000 лв.

Новите драстично по-ниски глоби за ГМО са “определени в разумен размер, така че да бъдат реално приложими и събираеми, като същевременно се запази и техният възпиращ и възпитателен ефект”. Така министерството на земеделието мотивира промяната, приета от правителството.

Производството на генетично модифицирани храни на този етап е напълно забранено у нас. Въпреки това максимално допустимото съдържание на ГМО в българските продукти е 0,9%.Към момента нещата са под контрол заради високите глоби.

Либерализирането на присъствието на ГМО продукти при липсата на адекватни системи за контрол е опасно.

Специалният закон за ГМО касае основно производството, но има и текстове за пускането на пазара и дори за етикетите на храни с ГМО. Според него глобата за пускане на пазара на подобни продукти без разрешение е огромна – от 300 до 500 хил. лв. Почти същата е санкцията за продажба на продукти извън точно определеното по лиценз – от 200 до 500 хил. лв. В закона е описано и какви трябва да са етикетите на храни с ГМО – например съобщението, че продуктът е с генномодифициран организъм трябва да заема поне 25% от опаковката. Нарушението за етикетирането се санкционира с 200 до 500 хил. лв.

Не е ясно обаче защо една и съща материя е описана в два закона, но с коренно различни санкции.Няма логика и в обяснението, че глобите по Закона за храните са прекалено високи, за да са събираеми, докато огромните санкции в Закона за ГМО си стоят високи и се ползват като обяснение за намалението на глобите в другия закон. Не е ясно и най-важното – по кой закон ще санкционират занапред Министерството на земеделието и Агенцията по храните, които осъществяват контрола над храните с ГМО и според двата закона.

Когато става дума за контрол над храни, основният закон трябва да е този за храните, докато законът за ГМО касае основно производството и санкциите не би трябвало да са различни.

Съгласно Чл. 45 на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1829/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи: Глоби – Държавите-членки постановяват разпоредби за глобите,приложими за нарушения на разпоредбите от настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки, за дагарантират, че те се прилагат. Предвидените глоби трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи.

Комисията предлага (Proposal for a REGULATION OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL amending Regulation (EC) No 1829/2003 as regards the possibility for the Member States to restrict or prohibit the use of genetically modified food and feed on their Territory Brussels, 22.4.2015) да се въведат допълнителни клаузи към регламента за генетично модифицираните храни и фуражи с оглед всяка страна да може да въведе допълнителни рестриктивни мерки по отношение на тези храни.

При положение, че се предвиждат по-рестриктивни мерки по отношение на ГМ храните, либерализирането на процеса у нас чрез намаляване на глобите при липса на ефективен контрол е недопустимо.