В началото на демокрацията изпълзяха много “вируси”.  С годините се затвърдиха два основни: вирусът на мутреенето и съпътстващата го чалга.

Странното е, че заразата от тези вируси, вместо да намалява, с развитието на българското общество и влизането на страната ни в Европа, се превърна във водеща култура и поведенчески модел в политика, бизнес, социални отношения и сформиране на ценностна система.

Хората страдащи от този вирус се характеризират с ниска култура и образование, с високо самочувствие и нагло отношение към останалите, с мечти за “звезден” живот: охрани, скъпи коли, скъпо платени жени и несметно богатство. Захранват самолюбието си от мисълта, че всички им завиждат.

С такива същества не може да се води разговор, камо ли интелектуален, защото информацията и знанието, което притежават, са в областта на материални придобивки и “изкарване” на бързи пари.

С тях не може и да се спори, защото не приемат друга гледна точка и най-често спорът се решава с физическо стълкновение.

Те не обичат да се образоват, защото това е губене на време.

Те не могат да творят, но обичат да копират. Пример:

Когато един такъв построи хотел или отвори заведения, всички подобни веднага строят около хотела или отварят заведение, защото…. сигурно има далавера!

Представители на този вирус са отдавна във всички сфери на управление на страната и на бизнеса. Не слизат и от телевизионния екран.

Останалите нямат стойност за тези хора.Те мислят единствено за себе си и изпитват неимоверна завист към всеки различен, който успее.

Защото не могат да приемат, че съществува друг модел.

Докато този вирус съществува, няма как да бъдем обединени.

Чалгар и компютърен специалист могат да ядат и пият на една маса, но не могат да живеят заедно.

Затова на именния си ден, поемам една кауза:

Война с чалгата!

Като музика и  култура!

Като мислене и поведение!

Като ценностна система!

Война срещу невежеството и кича, пошлостта и селския тарикатлък, лакейщината и високомерието!

Кокто иска да помага!

Който иска да ме псува!

Свикнал съм с омразата на ближния.

F*ck chalga! F*ck them all!

P.S. Нямам лично към Трифонов.

Той е такъв, какъвто винаги е бил. Ако някой мисли, че завиждам или злобея… Не! Не мога да завиждам на нещастен и болен човек, но не мога и да го съжалявам. Като “Патрон” на чалга културата,  ще си носи и гилзата отзад.

Светльо Витков