Брекзит – изход или вход?

Тази сутрин ЕС осиротя, след като населението на Великобритания реши да напусне съюза след проведения референдум.
Резултатът, макар и противоречив, е съвсем ясен – 51,9 процента от населението е за излизане от ЕС, съответно 48,1 процента – за оставане.
Тоест – 16,1 милиона души искат оставане в Европейския съюз, а 17,4 милиона настояват за напускане.
Оттук нататък следва дълга и сложна процедура, в случай, че парламента в Лондон реши да се съобрази с вота на референдума, защото според законите на острова парламента може и да не се съобрази с народния вот.
Тази процедура трябва да приключи през 2019 година, когато окончателния развод на кралството с ЕС трябва да е факт.
Дотук с фактите, защото тепърва ще се сблъскваме с всички последствия, които ще донесе това първо напускане на евросъюза откакто той е създаден.
Днес не е денят, в който можем да прогнозираме всичко – например дали инвеститорите, които работят във Великобритания ще изберат друга европейска държава, защото Англия вече няма да е част от общия европейски пазар.
Или дали хилядите наши сънародници, които живеят и работят на острова ще имат сериозни проблеми с новото законодателство, което ще възникне вследствие напускането на ЕС.
Изобщо, чакат ни много анализи и спекулации, но днес е хубаво с няколко изречения да потърсим част от причините, довели до вота по темата „Брекзит”.
Комплексните прични са много.
И част от тях са свързани с непонятния език, с който говори европейската бюрокрация.
И с непонятното общоевропейско законодателство.
Пример – по време на кампанията за Брекзит едно от лицата на идеята за напускане – популярната актриса Елизабет Хърли заявяваше, че иска свободата да ползва сушоар с каквато тя си пожелае мощност, а не със спусната от някой еврочиновник.
Може би ви изглежда смешно, но е факт, че доста от евродирективите започнаха да звучат като декретите на КПСС от времето на развития социализъм.
И то произнесени с език, който никой не може да разбере.
Това неминуемо доведе до появята на политици като Фараж в Англия.
В България си имаме няколко такива, но Волен Сидеров безспорно дълги години водеше първенството в това отношение.
Но да се върнем на Англия.
Резултатите и анализите от референдума сочат още нещо – един модел, който си мислехме, че е характерен само за България се появи и в резултата на Брекзит референдума – големите градове (Лондон, Ливърпул) твърдо заявяват желание за оставане в ЕС.
Малките, напротив, заявяват желание за напускане.
Образованите и по – заможните искат да останат в ЕС.
Обратното – бедните и необразованите заявяват желание за напускане.
Което означава само едно – акта на напускане на съюза има дълбок социален корен.
И е свързан с разочарованието и обидата.
Както се казваше в един друг популярен девиз, който се използваше по време на кампанията – „ЕС се грижи повече за кравите, отколкото за хората”.
Можем да продължим още дълго, но ще се спрем на само още два факта – неумението на ЕС да се справи с бежанския поток доведе до нарастване на евроскептицизма сред много от европейците.
Освен това обаче не можем да не отчетем и „хлабавите” социални системи на доста от богатите страни в съюза, които пък направиха същите страни основен притегателен център именно за бежанците.
Всичко това, съчетано с мудна администрация и често пълна загуба на представа от страна на Брюксел за това какви са реалните проблеми на съюза засилиха до много сериозна степен евроскептицизма и популистките идеи на много политици и на големи групи хора.
Днес ние сме в позиция, в която не знаем какво точно ще последва.
Но вече започват да идват първите сигнали – Северна Ирландия и Шотландия, които са гласували за оставане в ЕС могат да поискат да се „отцепят” от Великобритания.
Чуват се гласове за референдуми във Франция и Холандия.
Ако акта на Брекзит повлече крак и Европа се хлъзне по популизма, краят на Европейския съюз няма да е много далеч във времето.
Това, разбира се, е мрачен сценарий, но ние трябва да го допуснем и да сме готови за подобен изход.
От друга страна стресът от Брекзит би трябвало да подейства на закърнялата евробюрокрация като звучен шамар за това къде бе сбъркан моделът при създаването на ЕС.
И да се работи спешно за това единна Европа отново да се превърне в идеал за всички нас, които живеем на територията и.
Днес ще очакваме реакциите на Брюксел, а премиера Камерън вече подаде оставка.
Но поуката за всички нас е, че трябва да внимаваме, когато отиваме да гласуваме пред урните.
Понякога има решения, които звучат много красиво, но могат да ни доведат до неподозирани от никой последствия.
Пряката демокрация е нещо чудесно, но трябва да знаем и друго – демокрацията е силна и разумна тогава, когато в страната има работеща и образована средна класа.
Такава, каквато в много от бедните държави в ЕС като България почти няма.

снимка: http://batshitcrazynews.com/