КОЙ Е ПО –ПО–НАЙ ПАТРИОТ?

Последните няколко дни отново на преден план излезе темата за това що е то патриотизъм и има ли почва у нас.
Причината – противоречива група от руски рокери, която премина на свой поход през България и бе посрещната подобаващо с украински знамена от страна на едни протестиращи и с руски знамена – от други, приветстващи ги. За капак и със знамена, на които волно се вееше символиката на стария строй – сърп и чук.
Провокацията е налице, резултата – също.
Отново се разделихме на две, отново взехме да си подвикваме „соросоиди” и „рубладжии”, защото за нас в последните години е характерно всичко да ни разделя. В този ред на мисли провокацията успя да изпълни целта си на сто процента.
Днес обаче ние искаме да поговорим за друго. За патриотизма и неговите странни измерения в българския обществен живот.
Нали знаете – в политическия спектър у нас има леви, десни, центристки, екологични, либерални, консервативни партии.
Доколко те са такива, всеки един от вас е в състояние сам да прецени.
Има, разбира се и един спектър от „патриотични” формации, които са представени в парламента и формират българския „патриотизъм” и „национализъм”. Тези партии именно формираха дефиницията за „патриотичност” у нас в последните години.
Но да проследим какви са идеите им:
– не на НАТО и ЕС, да живее Евразия (АТАКА)
– емигрантите нямат право да гласуват, да бяха си стояли у нас (ПФ – ВМРО и НФСБ)
– 500 лева пенсия, 1000 лева заплата, ще ги вземем от златото на клета майка България (АТАКА)
– в България има 150 бурки и те са най–големия проблем на държавата (ПФ)
– Кеймтрейлс, ХААРП, Ран–Ът и Сорос съсипаха ТКЗС–то (за когото и да се сетите, все ще е вярно).
Можем да пишем до утре невероятните достижения на „патриотичната” мисъл, но не това е целта на днешния текст.
Забелязали ли сте, че подобни „патриотични” идеи битуват откакто свят светува и че нашият „патриотизъм” е застинал във времето, когато Ботев беше написал онова:
„Патриот е, душа дава
за наука, за свобода
но не свойта душа, братя
а душата на народа”.

Колко тъжно е, че 150 години след кончината на великия български поет и революционер положението не се е променило.
Напротив, влошило се е и продължава да се влошава с всеки изминал ден.
Едни „патриоти” веят знамена на чужди държави и с удоволствие палят други знамена.
Други „патриоти” нападат джамии, а когато нямат джамии под ръка нападат стюардеси в самолети или студенти в НАТФИЗ.
Трети „патриоти” имат в предизборните си програми обещания за министерство, занимаващо се с българите в чужбина, но след като влязат в парламента, започват да работят за пълно ограничаване на всякакви права за сънародниците да участват в политическия живот на родината им.
Всичко това на фона на една реалност, белязана от бедност, безнадежност, битова престъпност, трагична и неработеща съдебна система. Всичко това на фона на едно общество, в което на последното външно оценяване по математика учениците от 7 клас получиха 14 000 двойки.
Гореспоменатите факти очевидно не се оказват проблем за нашите политически „патриоти”.
Те ще ви кажат, че американците, масоните, извънземните, рептилите и илюминатите излъчват сигнали през кораба–майка, които съсипват клетата ни родина.
Но няма да назоват истинските проблеми и истинското им решение.
А то е просто:
– ако икономиката ни е работеща, няма да има толкова емигранти навън и „патриотите” няма да имат нужда да се занимават с ограничаване на правото им на глас
– ако съдебната ни система работи, бизнесът ще е спокоен да инвестира у нас, да отваря работни места и тогава заплатите може да достигнат обещаното от АТАКА
– ако образованието ни работи добре, ще имаме общество, в което ценности като „любов към родината” ще се завърнат в дневния ни ред.
Въобще, хубаво е да имаме разговор за това „що е то съвременен патриотизъм”. И дали патриотизмът не трябва да се издигне от нивото на предъвкване на няколко клишета, които битуват в родния мейнстрийм към нови, прагматични доктрини?!
За нас патриотизъм е да си оправим къщичката.
Да имаме работеща икономика, средна класа, достоен живот, сигурна съдебна система, работеща полиция, която се справя поне с битовата престъпност. Да имаме гъвкава външна политика, която да позволява националният ни интерес винаги да бъде напълно защитен.
Да се грижим за правата на сънародниците ни навсякъде по света.
Да популяризираме високите достижения на родната култура, наука, спорт и да създаваме националните си идеали именно върху тези високи достижения. Да имаме свобода на мненията, на вероизповеданията, на идеите, на медиите, на убежденията.
Не, за патриотизъм не можем да говорим тогава, когато възрастните хора ровят в кофите за боклук. Не, за патриотизъм не можем да говорим тогава, когато „патриоти” веят руски знамена а „демократи” – американски. Не, за патриотизъм не можем да говорим тогава, когато пием две ракии и ударим тежко лакти в масата. Не, за патриотизъм не можем да говорим, когато сме след Бутан по свобода на словото.

За това ви призоваваме – мислете за това какво е „патриотизъм” и „национализъм”.
Дали това, че повтаряте „България на три морета” или „циганите на сапун” ви прави истински патриоти, обичащи родината си?
Или това, че искате нашата родина да стане истински добро място за живеене, в което на възрастните хора да не се налага да карат с кофичка кисело мляко на седмица е по–патриотично от клишетата, с които ще ви залеят разни „ракиени патриоти”.
Ние имаме нужда от истински реформи, само че те трябва да се извършват от истински патриоти, на които им пука за другите, а не от тези, за които Ботев е казал:

„Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: “Хайде на Балкана!”
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!”