Скромното ми мнение е, че президентът Радев трябваше да излезе с изявление по темата със СРС-то и да изчисти всички обвинения от себе си, преди да обяви сваляне на доверие от правителството и начало на предизборна кампания.

Всичко е лично и не е само бизнес, както казват тези, които прецакват някого в опит да предпазят себе си и близките си от евентуално отмъщение.

Президентът отказа да приеме назначаването на главния прокурор, а той очаквано му го върна. Далеч съм от мисълта, че това е спонтанен акт, а не добре подготвен и изпълнен сценарий с продължение. Все пак след малко повече от година имаме избори – парламентарни, след което президентски.

Политическите битки по тези земи са били винаги с всички средства. Друг въпрос е демонстрацията, че всеки, който е влиятелен опозиционер може да бъде подслушван, следен и съответно „сготвен”,  но… така работят изпълнителната и съдебната власт срещу опозицията. Според размера и съответните средства. Който се изненадва, че това е нередно или неморално, значи живее в нереален свят.

Тепърва предстои да видим каква е силата на президентството, а и зад него.

От друга страна, не знам каква война може да се случи между институциите, когато всеки „войник” в държавната администрация (напълно естествено и аргументирано) защитава предимно поста и заплатата си.

Накрая ще завърша с политическа позиция по темата:

Докато едни си свалят доверието… други не могат да си го вдигнат!

Предизборният сезон започна. Време е за работа.