На този ден честваме смъртта на Левски и преди да се влея в реката от патетични слова и преклонение, бих искал да споделя следното:

Как е умрял Васил Кунчев – Левски и за какво се е борил в живота си, трябва да знае всеки, считащ се за българин. Когато един герой се превърне в светиня, част от хората го приемат за символ и това им е достатъчно.

Достатъчно ли е да само да се прекланяме или трябва да потърсим откъде е запален огънят, който го е повел към делата и смъртта му, за го превърнат в символ на свободата и саможертвата? Да потърсим, за да се опитаме да разберем, всеки сам за себе си, за какво се бори и има ли право да закача на стената си портрет на Левски.

Политиците ни обичат да се снимат на фона на Апостола. Да поднасят цветя на паметника и да държат речи…

Човек, който има някакъв свян, трябва само да остави цвете, да замълчи и да сведе глава пред Дякона. От уважение пред делото и смъртта му, но и от сравнението със собствените си дела.

Поклон!