Спомням си протестите през 2013-та. Над 40 000 човека крачехме от жълтите павета, та чак до хотел Плиска.  Виковете “оставка” и “мафия” бяха основните скандирания. Правителството на Борисов подаде оставка. Дойдоха Станишев-Орешарски. Последният не криеше близостта си с бизнесмена Васил Божков. След назначението на Пеевски за председател на ДАНС, последва нов протест и кабинета Орешарски-Станишев подаде оставка. Последваха избори и ГЕРБ спечелиха отново с нараснал вот.

Протестите приключиха…

През 2013-та имаше два парламента, три правителства, предсрочни избори, протести, контрапротести, национален ядрен референдум и покушение срещу Доган. Местан стана лидер на ДПС, а Мая Манолова бе острието на БСП, което защитаваше на първа линия кабинета  Станишев-Орешарски. Христо Иванов стана министър на правосъдието през 2014-та в два поредни кабинета на ГЕРБ.

Имената на водачите на протестите Ангел и Дончо са отдавна забравени, а част от участниците са отвратени, уморени или в чужбина…

Сегашните протести стартираха с ескалиралото напрежение между Радев и Борисов, след удар на прокуратурата върху администрацията на президента. Допълнително гориво вкараха Васил Божков, както и Христо Иванов с акустирането на Росенецкия бряг. Не за първи път Доган участва в сваляне на правителството с режисирани скандали. Последният път беше след негово интервю, в което обясняваше образно кой коли и беси…

Днес Местан вече не е председател на ДПС, но се появи на протестите.

Мая Манолова вече не е острие на БСП, а е безмилостен защитник на интересите на гражданите.

Христо Иванов вече не е министър на правосъдието от ГЕРБ, а е техен опонент. Цветан Цветанов вече не е страшилището в ГЕРБ, а  е опозиция.

Бизнесменът Божков вече не е сив кардинал в БСП, но се явява основен поддръжник на протеста.

Доган и Пеевски отново са във вихъра на скандала, но както и преди-на задна и впоследствие печеливша позиция.

Същите лица са пак основни и в сегашните  протести, но в различни роли. Само Нинова и Радев са нови лица, но те пък са представители на столетната хидра БСП, единствената партия, която  не е лидерска.

Забравих за Трифонов – неактивен на протеста, нодебнещ да види накъде ще задуха вятъра. Неговата роля в следващия парламент, ще бъде интригуваща. 🙂

Затова и като всеки нормален българин подкрепям гражданския протест. Каквото и да се случи. Надявам се, че това е начало на края на 30-годишния модел на управление, наречено галено – преход, с ясното съзнание, че на следващите парламентарни избори, това няма как да се случи.

Дори Борисов да хвърли оставка и  Радев да състави служебен кабинет, който да се опита да “смаже” ГЕРБ, какво следва при извънредни парламентарни избори след 3 месеца?

ДПС, ГЕРБ, БСП, Слави, ДБ и Мая Манолова са сред сигурните участници в следващия парламент за момента. Не ти трябва да си социолог и да се мъчиш да изглеждаш интелигентно и убедително, за да го прозреш.

Само един въпрос ми мъчи главата. Според Вас… кой с кого ще се “гушне”, за да се състави правителство след изборите, а? Отговорът на този въпрос се крие във вътрешните договорки между лидерите на формациите, наложени от икономическите кръгове зад тях и особено “външния гръб”, за които договорки… днешните протестиращи няма и да разберат, камо ли да участват в тях.

Затова не забравяйте за какво са протестите днес, за да не се повтаря този сценарий.  Отсега си “заплювам” протест, веднага след парламентарните избори. Когато и да са!

Докато старите партии и лица от миналите управления не бъдат изхвърлени и не потънат в забрава, няма как да стане промяната. Каквито и кожи да сменят, а и на какъвто градус да се извъртят. Не заслужават доверие.

Вярвам, че това е каузата на българите, които се борят за истинска и обща промяна и ще го повтарям, докато не стане обществена мантра!

Не забравяйте!

Снимка от 28. 02. 2013