ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА ГЕРБ, КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ, ДПС и АТАКА в 42-рото обикновено Народно Събрание
ДО
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
от
Политическа Партия „ГЛАС НАРОДЕН”, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ж.к. „Сердика”, бл. 17А, вх. Б, ет. 8, ап. 40, представлявана от председателя Светослав Емилов Витков, за иницииране на искане до Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционност на текстове от Изборен кодекс, в сила от 05.03.2014 г., обн. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., а именно: чл. 60, ал. 2, изр. второ, относно словосъчетанието „може да”, чл. 61, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9, чл. 75, ал. 2, изр. второ, относно словосъчетанието „може да”, чл. 76, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9, чл. 91, ал. 2, изр. второ, относно словосъчетание „може да”, чл. 92, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9, като противоречащи на чл. 1, ал. 2 и чл. 1 ал. 3, чл. 11, ал. 2 и чл. 6, ал. 2, изр. второ от Конституцията на Република България, в частта „политическа принадлежност”
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
На 05.03.2014г. влезе в сила приетият от 42-рото обикновено Народно събрание „Изборен кодекс”. С новия нормативен акт не се промениха съществено условията, при които протича изборния процес, с малки изключения без основно значение за упражняване на правото на глас и гарантиране на прозрачността по време на избори, независимо от тяхната цел. ПП Глас Народен, като политически субект, вземащ активно участие в политическия живот на страната, намира, че част от разпоредбите на Изборния кодекс, касаещи създаването на изборната администрация за провеждане на изборите, и по-специално нормите, касаещи определяне на състава на Районните Избирателни Комисии (РИК) и Общинските Избирателни Комисии (ОИК), противоречат на Конституцията на Република България и на Кодекса за добрата изборна практика на Венецианската комисия, одобрен през 2003 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и от Конгреса на местните и регионални власти в Европа.
Съгласно чл. 60, ал. 2 от ИК, се определя кои политически сили участват при консултациите при областните управители за определяне съставите на РИК, а именно:
”(2) В консултациите участват парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени. В консултациите може да участват и други партии и коалиции.”
В чл. 60, ал. 4, се определя, че само парламентарно представените партии и коалиции предлагат членове на РИК:
„(4) Парламентарно представените партии и коалиции предлагат членове на районната избирателна комисия, включително председател, заместник-председатели и секретар, както следва:
1. за изборни райони до 9 мандата – 13 членове;
2. за изборни райони с 10 и повече мандата – 17 членове.”
Изключение от горната хипотеза е предвидено в чл. 60, ал. 6 от ИК:
„(6) Партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, имат право на по един свой член в районната избирателна комисия, извън броя на членовете по ал. 4.”
В чл. 60, ал. 7 от ИК, се допълва правилото, че само парламентарно представените партии и коалиции, при изключението на чл. 60, ал. 6 от ИК, имат право да предлагат членове на РИК:
„(7) В случай че парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, не са направили предложения за всички членове, на които имат право, включително са направили предложения за по-малко членове, незаетите места се попълват по предложение на други партии и коалиции, участвали в консултациите по чл. 60, ал. 2. Попълването се извършва чрез жребий при условия и по ред, определени с решение на Централната избирателна комисия.”
Хипотезите на чл. 75, ал. 2, чл. 76, ал. 4, ал. 6 и ал. 7 от ИК преповтарят начина на формиране на РИК, пренесен към хипотеза на определяне членовете на ОИК.
Същевременно в разпоредбите, касаещи определяне съставите на Секционните Избирателни Комисии (СИК) в чл. 92 от ИК, не се съдържа изрично условие членовете на СИК да бъдат предлагани от парламентарно представените партии и коалиции, но се запазват принципите за квота на партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, както и принципа за приоритетност на предложенията на парламентарно представените партии и коалиции (чл. 92, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от ИК). Нещо повече, в чл. 92, ал. 6 се посочва следното:
„(6) При определяне на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район (район) се запазва съотношението между партиите и коалициите, представени в районната или общинската избирателна комисия.”
Политическият плурализъм, като конституционно понятие, се характеризира с възможността пряката последица от волеизявлението на избирателите да бъде проектирано в държавната власт. Упражняването на държавната власт се характеризира с приемането на нормативни документи, които се привеждат в изпълнение. От своя страна, приемането на закон, който урежда изцяло изборните правила, следва да бъде съобразено не само с моментното разположение на партиите и коалициите в законодателната власт, а да съблюдава уреждането на изборната материя за дълъг период от време при гарантиране на постоянното действие на принципа на чл. 11, ал. 1 от Конституцията. С други думи, плурализмът може да оказва своето влияние както в конкретно приетите от законодателния орган нормативни актове за провеждане на политиката на изпълнителната власт, определена именно от състава на Народното събрание към даден исторически период от време, така и да контролира проявата на конституционно необоснованите законодателни идеи на същата тази моментна политически представена конюктура. Конституцията на Република България обвързва идеята за политическия плурализъм с принципа за народния суверенитет. Тя изрично не допуска която и да е част от народа, политическа партия, държавен орган или лице да си присвоява осъществяването на народния суверинитет. В тази връзка, чл. 1, ал. 2 от Конституцията гласи: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.”, а чл. 1, ал. 3:„Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.”Принципът на Основния закон е, че Народът осъществява непосредствено властта си. Най-висшата форма на осъществяване на непосредствената власт са изборите, така че в тази връзка настоящият ИК дискриминира онази част от народа, която не е получила парламентарно представителство или такова в Европейския парламент. Непосредственото осъществяване на властта чрез избори предполага подготовката и провеждането на изборите да стъпи на възможно най-широка обществена основа.Изборната материя не е част от упражняването на държавната власт, а е еманация на суверенното право на народа да избира своите представители. В този смисъл, независимо от трактовките, познати ни от някои решения на Конституционния съд, плурализмът като понятие изключва възможността в изборните правила да бъде заложено правомощието на моментно представените в законодателната власт политически субекти да определят състава на цялата непостоянна изборна администрация. Още по-малко се спазва духа на Конституцията чрез законова закрепената корелативна връзка между начина на определяне на състава на РИК, ОИК и СИК и възнаграждението на техните членове, определяно и заплащано за сметка на държавния и общинския бюджет по време, в което назначаващите комисиите (в смисъл – определящите състава им) са управляващите политически партии и коалиции.
Не на последно място, лишено е от всякаква логика запазването на квоти за онези непарламентарно представени партии и коалиции, от чиито листи има излъчени членове на Европейския парламент. Това е още едно доказателство, че от гледна точка чл. 11, ал. 1 от Конституцията, Изборният кодекс е лишен от всякаква логика при постановяването на квоти и за тези партии и коалиции от партии.
Като допълнение към обосновката за очевидната дискриминация по политически признак, приетите текстове за начина на определяне на членовете на РИК, ОИК и СИК са в противоречие и със Закон за защита от дискриминация, и по-конкретно със следните текстове:
Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:
………..
2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;
Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.
(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.
Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Чрез правомощията на парламентарното политическо статукво и на непарламентарно представени партии и коалиции, от чиито листи има излъчени членове на Европейския парламент, да определят състава на РИК, ОИК и СИК, политическият плурализъм е игнориран и наместо него е поставено извънредно правомощие за пълен контрол върху изборния процес от страна на политически субекти, които в настоящия исторически момент имат доминираща роля при приемане на нормативни актове и определяне на състава на изпълнителната власт. Именно тук следва да се отбележи, че с мнимото предоставяне на възможност и на други политически партии и коалиции да участват в консултациите при определяне съставите на РИК, ОИК и СИК, законодателната власт се опитва да гарантира единствено и само попълването на съставите на изборните комисии, за да може изборите практически да бъдат проведени. Този извод се налага не само от алогичността на предоставените правомощия на политическите формации на моментното статукво в законодателната и изпълнителната власт, но и от липсата на отговори при теоретично проявление на липса на членове на комисиите, предложени от други партии и коалиции, освен от парламентарно представените партии и коалиции и непарламентарно представени партии и коалиции, от чиито листи има излъчени членове на Европейския парламент.
Като основателна подкрепа за същия извод изтъкваме също, че е възможно в парламента да попаднат представители дори само на една политическа сила или на две такива, респективно коалиции, което означава, че непостоянната изборна администрация ще се назначава директно и в услуга срещу заплащане само на управляващата политическа сила/и. Това от своя страна води и до нашето мнение, че с приетите текстове, посочени по-горе, се противоречи и на чл. 11, ал. 2 от Конституцията. Съобразявайки правомощията на парламентарното политическо статукво и на непарламентарно представени партии и коалиции, от чиито листи има излъчени членове на Европейския парламент, възможността една или повече партии да се обявят или утвърдят (отъждествят с) за държавни, е очевидна. В синхрон с възприятието в Решение № 13 от 15.12.2010 г. на КС на РБ по к.д. № 12/2010 г. (за тълкуване на понятието „мандат” и неговото предсрочно прекратяване), плурализмът дава възможност за отъждествяване на резултата от предходен избор с упражняването на държавната власт на всички нива в демократичната държава, респективно във всички нейни власти. В решението се казва следното: „Политическият плурализъм е свързан с осъществяването на държавната власт съобразно изразената свободно политическа воля и затова той е основна категория на демократичната държава. Член 11 отКонституцията подчертава неговото особено място сред принципите и изразява връзката между политическото и държавното изграждане на държавните органи и институции. Той е връзката на “свободното волеобразуване у народа към организираната държавност”, отразява политическото въздействие върху държавноправния живот и неговата организация и осигуряване на алтернативни решения и модели.” С правото за определяне на състава на непостоянната изборна администрация, законодателният орган проектира моментното политическо статукво по недопустим начин, който води до обявяване и утвърждаване за държавни на партиите, които сами ще контролират определянето на изборните резултати, и то – пряко. С правомощието за определяне на състава на изборните комисии от парламентарното политическо статукво и на непарламентарно представени партии и коалиции, от чиито листи има излъчени членове на Европейския парламент, се влиза в директно противоречие и с чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като се създават привилегии за участие на граждани в упражняване на държавната власт по признак на политическа принадлежност. Включването в списъка с предложенията от тези политически субекти на определени хора за съставите на РИК, ОИК и СИК безспорно определя политическа принадлежност, без която назначаването на временна длъжност в състава на тези комисии, е невъзможно или най-малкото – трудно осъществимо. Това се отнася и за случаите, когато и непарламентарно представени партии и коалиции предлагат състав на комисиите. Няма никаква логика да се създават прилилегии за заемане на дадена длъжност срещу заплащане, та било то и само за сроковете за осъществяване дейността на РИК, ОИК и СИК, определени в ИК. Без съмнение участието в състава на тези комисии е длъжност, предвид разпоредбите на ИК, в които се указва изрично, че при изпълнение на своите правомощия членовете на избирателните комисии са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс и осъществят дейността си срещу заплащане.
Приетите и влезли в сила текстове, посочени по-горе, са в явно противоречие с Кодекса за добрите изборни практики на Венецианската комисия. На своите 51а и 52а сесии, съответно провели се на 5 и 6 юли и на 18 и 19 октомври 2002 г., Европейската комисия за демокрация чрез право (наречена Венецианска комисия) приема водещите си насоки в областта на изборното право, както и обяснителен доклад, конкретизиращ тези насоки. Двата посочени по-горе документа съставляват Кодекса за добрата изборна практика на Венецианската комисия, одобрен през 2003 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и от Конгреса на местните и регионални власти в Европа.
Относимата част към настоящото предложение от Обяснителния доклад на Венецианската комисия за приемането на Кодекса, гласи следното:
„На практика, необходимостта да се гарантира стабилност, не се отнася толкова до основополагащите принципи, чието формално оспорване е трудно предвидимо, колкото до някои по-конкретни правила от изборното право, в частност самата изборна система, състава на изборните комисии и разделянето на избирателните райони. Тези три елемента се очертават често – основателно или не – като определящи за резултата на изборите, и е целесъобразно да се избегнат не само манипулациите в полза на партията, която е на власт, но също така и най-малките съмнения за такива.”
В Кодекса за добра изборна практика Венецианската комисия подчертава важността на стабилността на избирателното право. Тя също така преценява, че промяната на основополагащите права на изборната система по-малко от година преди изборите може да бъде възприета, дори при отсъствието на воля за манипулация, като свързана с конюнктурни партийни интереси (параграф 39 от Решение от 06 ноември 2012г. по дело EКОГЛАСНОСТ срещу БЪЛГАРИЯ, по Жалба № 30386/05). Венецианската комисия изброява по неизчерпателен начин три вида основополагащи изборни правила: вида на изборната система, състава на изборни комисии и разпределянето на избирателните райони (също там). Европейският съд по правата на човека счита от своя страна в цитираното решение, че условията за участие в изборите, наложени на политическите формации, са също част от основополагащите изборни правила. В изборните системи, които налагат известен брой специфични условия на политическите формации, за да могат да участват в изборите, въвеждането на нови изисквания малко преди датата на изборите може да доведе, в някои крайни случаи, до служебно дисквалифициране на партиите и коалициите от опозицията, които се радват на значителна обществена подкрепа, като по този начин се облагодетелстват политически формации, които вече са на власт. От самосебе си се разбира, че такава практика е несъвместима с демократичния ред и че тя подрива доверието на гражданите в публичните власти на тяхната страна. В резултата на това, Съдът счита, че условията за участие на политическите формации на изборите трябва да са също толкова стабилни, колкото и другите основополагащи елементи на изборната система.
Макар горното решение да е произнесено по конкретно иницииран случай за лишаване от възможност за участие в изборите на политическа партия, то изводите на Съда за наложителната приложимост на Кодекса за добрите изборни практики се отнасят в пълна степен и за начина на определяне на изборните комисии, залегнал в новоприетия Изборен кодекс. С описаните по-горе разпоредби на Изборния кодекс, законодателната власт, доминирана от само три партии и една коалиция от партии, създават непреодолими пречки за вземане на участие в изборния процес на всички партии и коалиции, които не са парламентарно представени или не разполагат с депутат в Европейския парламент, без каквато и да било обосновка и демократична логика, при едно също толкова алогично изключение – партиите и коалициите, които имат излъчени представители в Европейския парламент. Видно от разпоредбите на ИК, РИК, ОИК и СИК са комисиите, които дейно участват в контрола на провеждането на изборите и без чието участие, в качеството им на контролни органи, изборният процес така, както е предвиден в ИК, е невъзможен. Участието на политически партии, коалиции и независими кандидати в изборния процес не се свежда само до пасивно изборно положение, но и до активното участие в контрола на провеждане на различните видове избори. Чрез лишаването на практика от участие на извънпарламентарните партии, коалиции от партии и независимите кандидати в РИК, ОИК и СИК, законодателната власт, доминирана към момента на приемане на ИК от ограничен брой политически формации, се намесва пряко в изборния процес и оказва значително влияние върху съществен елемент от провеждането на изборите. Предвид проекцията на съотношението между разположението на парламентарно представените партии и коалиции в РИК и ОИК в съставите на СИК, законодателната власт пряко участва във формирането на избирателните комисии, които непосредствено преброяват гласовете при провеждане на изборите и отразяват резултатите в изборните протоколи. Последните са единственото допустимо по българския закон доказателство за броя на действително подадените гласове по време на изборите както като брой за определена политическа формация, независим или мажоритарен кандидат, така и за абсолютния брой на гласувалите лица.
На следващо място, за да подчертаем абсурдното разпределение на правомощия за образуване съставите на РИК, ОИК и СИК, обръщаме внимание, че членовете на изборните комисии получават възнаграждение за работата си в тях, отпуски и социални осигуровки за сметка на държавата и общините. Чрез определянето на съставите на партиен принцип само от парламентарно представените партии и коалиции и при запазена квота на партиите и коалициите, разполагащи към момента на приемането на ИК с представители в Европейския парламент, издигнати от тяхна листа, доминиращото управляващо политическо статукво заплаща на предложени от самите него лица изпълнението на функциите като членове на избирателните комисии. Практически се осъществява регламентирано заплащане на партийни назначения от държавния и общинския бюджет, по разпореждане на доминиращите в управлението партии и коалиции. Следва да се обърне внимание, че при консултациите за считаните от нас за противоконституционни текстове е постигнато единомислие от парламентарно представените партии и коалиции към момента на приемане на Изборния кодекс.
В синхрон с горното се налага и съждението, че след като разходите за възнаграждения на членовете на РИК, ОИК и СИК ще бъде поет от бюджет, в който всички граждани допринасят чрез данъци и такси, принципът на справедливост налага всички граждани, членуващи в регистрирани партии, да могат чрез тези същите, да участват недискриминирано в процедурата по попълване на състава на изборните комисии на различни нива. В противен случай, следвайки духа на Изборния кодекс, редно е партиите и коалициите, които определят състава на изборните комисии, да заплащат разходите за възнаграждение на членовете на комисиите, предложени от тях или предложените от тях кандидати да осъществяват работа за целите на партията pro bono. По този начин така или иначе тези, „които правят изборите“, ще бъдат възнаградени от онези, които са ги определили за назначаване.
По повод евентуалната хипотеза /чл. 60, ал. 7 от ИК/ незаетите места в комисиите да бъдат попълвани по предложение на допуснатите извън кръга на „избраните“, единственият мой коментар е, че този текст е абсолютно мъртвороден и служи за евентуална защита при критики срещу Кодекса и процедурите по формиране на комисиите
На основание на горното, както и предвид невъзможността за ПП „Глас Народен” да сезира самостоятелно Конституционния съд на Република България, отправяме до Вас предложение за упражняване на правомощията Ви съгласно чл. 150 (1)/(3) от Конституцията, като инициирате действия на Конституционния съд на Република България с искане за обявяване на противоконституционност на следните текстове от Изборния кодекс, в сила от 05.03.2014г., а именно: чл. 60, ал. 2, изр. второ, относно словосъчетанието „може да”, чл. 61, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9, чл. 75, ал. 2, изр. второ, относно словосъчетанието „може да”, чл. 76, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9, чл. 91, ал. 2, изр. второ, относно словосъчетание „може да”, чл. 92, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Изборния кодекс, като противоречащи на чл. 11, ал. 2 и чл. 6, ал. 2, изр. второ от Конституцията на Република България, в частта „политическа принадлежност”.
С уважение: ………………………..
/Светослав Витков,
председател на ПП „Глас Народен”/
Използваме бисквитки, за да Ви предоставяме по-пълноценна информация.Добре
